Открай време обществата по света се делят на маси и

ПЪТЯТ КЪМ КРЕМЪЛ Е ПОСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ: Путин на върха на света – феноменът на „полезните идиоти“ още дава резултат

Открай време обществата по света се разделят на маси и елити. Открай време има хора, за които е по-важно да основават и провеждат, както има и хора, за които е по-важно да получават и да употребяват. Най-сетне от много време има хора, които се грижат, и хора, за които се грижат.

Днешният свят не е по-различен. Той постоянно е пулсирал, уголемявал се е и се е свивал, вдишал е и е издишал, махалото се е клатило от една прекаленост до друга Открай време и ние все се разделяме по всички вероятни тематики, като че ли на пук на историята да потвърдим противоположното на към този момент потвърденото – „ Съединението прави силата “.

Разделението по отношение на Путин доближи своя разцвет у нас с началото на войната в Украйна

Малко отвън прожекторите на формалната история стои един основен факт, който изяснява доста от днешната поддръжка за Владимир Путин. Той не идва на власт като резултат от свободен политически напредък, публичен спор или ясна стратегия. Путин е артикул на вътрешна селекция в системата, построен от службите, натрапен посредством боязън и легитимиран посредством рецесия.

Когато на 9 август 1999 година Борис Елцин го назначава за министър-председател и обществено го показва за собствен правоприемник, за голямата част от руснаците Путин е непознато лице. Бивш кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), без лична политическа партия, без електорална база, без харизма. Именно това го прави комфортен.

Вътре в руската и постсъветската номенклатура обаче той не е инцидентен човек. Там от десетилетия тлее конфликт сред две течения – „ андроповци “ и „ брежневци “. Едното, обвързвано с Брежнев, разчита на мрежи от зависимости, надзор над запаси и негласна договорка с корупцията против преданост. Другото, школувано към Юрий Андропов и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), вижда точно корупцията като опасност за самото оцеляване на страната и залага на принуда, пречистване и твърда концентрация.

Путин принадлежи към „ андроповците “

Това обаче не е разчетено в точния момент от хората, които го издигат.

Кланът на „ андроповците “ е бил воден от дългогодишния началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (15 години) Юрий Андропов. Неговите съидейници считат, че корупцията и неефективността заплашват оцеляването на страната. Андропов употребява информацията, събирана от тайните служби, с цел да дискредитира доближените на Брежнев. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) инициира шумни следствия като „ Диамантената спекулация “, обвързвана с дъщерята на Леонид Брежнев – Галина, както и „ Узбекската спекулация “, целящи да разклатят доверието в брежневския хайлайф. Андропов е залагал на „ желязна ръка “ и пречистване на апарата от компрометирани фрагменти.

След поредност от несполучливи опити за намиране на комфортен правоприемник на Борис Елцин в края на 90-те години, Борис Березовски играе основна роля в издигането на Владимир Путин, без въобще да си дава сметка, че Путин е „ андроповски “ кадър.

Думите на Березовски: „ В Русия постоянно ще има тирания, единствено би трябвало да изберем диктатора “, ясно демонстрират, че никой не е имал желание да построява народна власт, а единствено централизирана власт, която да толерира корупцията и олигархията.

До избирането на Путин от Березовски той е работил за Анатолий Собчак като лоялно момче за всичко или както постоянно го назовават в Русия – „ носил куфарчето на Собчак “. Путин е разследван от Марина Салие за корупционна скица, при която са издавани лицензи за експорт на първични материали против хранителни доставки, които по този начин и не идват. Собчак обаче го покрива, а Путин му остава правилен до дъно.

Точно поради тази преданост Березовски се стопира на Путин

На фотографията Собчак и Путин – не е мъчно да се направи изводът какъв тъкмо е Путин.

Анатолий Собчак умира ненадейно на 20 февруари 2000 година в хотел в курортния град Светлогорск. Много анализатори, в това число проверяващият публицист Аркадий Ваксберг, считат, че Собчак е бил „ отстранен “, тъй като е знаел прекалено много за предишното на Путин в Санкт Петербург.

Березовски счита Владимир Путин за идеалния „ комфортен деспот “ – човек без лична политическа база, който ще бъде предан админ и съдия сред олигарсите. Това, което стартира като опит за „ назначен деспот “, се трансформира в тоталитарен режим.

И по този начин, без да желаят, „ брежневците “ избират „ андроповец “ за глава на страната

Борис Березовски, който се счита за „ кукловода “ – сивия кардинал на Кремъл, в действителност позволи съдбовна неточност в преценката си за Путин, подценявайки неговия генезис и подготовка в структурите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), връзката му с Пето ръководство и школата на Андропов. Путин в никакъв случай не е крил възхищението си от Юрий Андропов, като даже възвърне паметната му плоча на Лубянка и издигна негов монумент.

Но откакто Елцин показва Путин за правоприемник, съветският народ демонстрира ясно посредством митинги, че не желае кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за президент. Репортажите за митингите след време са замазани с комфортни пропагандни пояснения за „ изтощен народ “, „ рейтинг “ и така нататък За да бъде определен Путин за президент, в играта се включва нов сив кардинал – Николай Патрушев, който е предан на Путин и до през днешния ден.

Владимир Владимирович е назначен, само че идва по-трудната част – да бъде легитимиран. За да се случи това и хората да го припознаят за избавител, е била нужна рецесия. В рамките на две седмици в Москва, Буйнакск и Волгодонск са взривени четири жилищни блока, при което умират над 300 души. Страната е парализирана от боязън.

Владимир Путин, тогава министър председател, упреква чеченските терористи и дава обещание „ да ги трепе в кенефа “. И ето го – налице е героят, който дава обещание да реши всички проблеми!

Идеологическото навлизане отново работи: основава се проблем (хаос и смърт), след което се появява „ спасителят “, който дава обещание да го реши с желязна ръка. Точно този интервал трансформира Путин от малко прочут служител в неоспорим водач – контрастът „ млад и деятелен “ против „ остарял и болен “ е решителен.

Езикът на силата – „ Мужикът “! Фразата му „ ще ги трепем в кенефа “ не е била инцидентно изпусната имитация. Тя е деликатно калибриран ПР, ориентиран към най-ниските пластове на обществото.

Събитията от септември 1999 година обаче са придружени от един основен случай – „ Рязанска захар “

Жител на блок на ул. „ Новосьолов “ 14 вижда трима души (двама мъже и една жена) да разтоварват чували от кола със закрити номера в мазето на постройката. Пристигналите служители на реда и сапьори откриват в мазето три чувала с бяло прахообразно вещество, детонатор и таймер, надъхан за 5:30 сутринта. Местният сапьор прави газов разбор на праха, който демонстрира съществуването на хексоген – мощен боен експлозив. Местната полиция съумява да наблюдава колата и задържа обвинените, които се оказват чиновници на ФСБ.

Централното ФСБ не е предизвестило районното си поделение, че това е тяхна интервенция. Веднага след ареста идва заповед от Москва арестуваните да бъдат освободени.

На 24 септември шефът на ФСБ Николай Патрушев афишира по малкия екран, че в Рязан не е имало бомба, а „ антитерористично обучение “. По думите му чувалите са съдържали елементарна захар, а бдителността на жителите е била „ проверявана “. Експертите от Рязан упорстват, че техните уреди са отчели хексоген, до момента в който ФСБ твърди, че уредите са били развалени или нечисти.

Почти всички основни фигури, които се пробват да проверяват или разясняват случая – отпред с ген. Лебед, Александър Литвиненко, Анна Политковская и депутатите Сергей Юшенков и Юрий Шчекочихин – са убити през идващите години.

Според критиците на режима Рязан е бил предопределен да бъде петият взривен блок, само че заради инцидентната зоркост на един жител интервенцията е разкрита, което принуждава Кремъл небрежно да измисли легендата за „ учението със захар “. Този случай остава главното доказателство за теорията, че Путин идва на власт посредством следен държавен гнет.

Без тези гърмежи и последвалата военна акция неговият избирателен триумф през 2000 година би бил на практика неосъществим

Атентатите дават мотив за започване на Втората чеченска война. Военната акция, показана като възмездие и възобновяване на реда, циментира облика на Путин като бранител на отечеството.

Трагедията с подводницата „ Курск “ през август 2000 година се смята за първия сериозен разлом в публичното доверие към новоизбрания тогава Вл. Путин. За доста руснаци това беше моментът на „ конфликт с действителността “, който разкри фундаменталните разлики в метода, по който новата власт ще ръководи и упованията на хората, които се оказаха излъгани. Характеропатията на новия президент изплува от дълбините на подводницата, където се удавиха всички моряци.

Критици и анализатори постоянно назовават „ Курск “ „ първата огромна неистина “ на ерата Путин

Безчувствието на водача и държанието му по време на рецесията провокираха вълна от отвращение. Фразата „ Тя потъна “ – неговият сбит и ухилен отговор на въпроса на Лари Кинг „ Какво се случи с подводницата? “ – се трансформира в знак на неговата безпардонност и лъсна пред света неналичието му на емпатия.

Путин се среща с околните на починалите в базата Видяево на 22 август 2000 година Срещата е извънредно напрегната, като роднините го упрекват в неистина и непросветеност, а той, в положение на яд, назовава вдовиците на моряците „ курви за по 10 $ “ (шлюхи за десять долларов).

Тези събития от 2000 година постоянно се сочат от историците като момента, в който се оформя стилът на ръководство на Путин – недоверчивост към жителите, отвод от вдишване на отговорност и убеждението, че всяко неодобрение е „ платена провокация “.

Маргарет Тачър беше една от първите западни фигури, които предизвестиха света, че Путин ще върне Русия към властническите способи на предишното, доста преди този момент да стане явно за останалите международни водачи.

Тя умееше да бъде иронична без да бъде лека, остроумна без да бъде снизходителна. Тачър споделя, че е гледала фотосите на Путин, пробвайки се да откри „ диря от човещина “, само че след дейностите му по време на рецесията с „ Курск “ тя заключава, че е сбъркала в упованията си и вижда в него не общественик, а офицер от спецслужбите, който не цени човешкия живот.

В фамозната си тирада в Мисисипи през септември 2000 година, скоро след нещастието с подводницата „ Курск “, тя поредно го назовава „ новият господин Путин “ (the new Mr. Putin), а не „ президент “. Нейното фамозно изявление гласи:
„ Никога нямам доверие на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)! “.

Желязото ръждясва. Думите – не.